За чие здраве си казваме наздраве с чаша вино? Със сигурност не и за
здравето на планетата, доказва италианско изследване на производствения
процес на една типична малка винарска изба в Сицилия.
Собственикът на „Милацо”,
малък винопроизводител от района на Агридженто в Сицилия, е смел човек.
Преди две години той се съгласява виното му да бъде предмет на
наблюдение от група експерти към университета в Палермо. Тяхната цел е да пресметнат колко струва производството на бутилка червено вино... на околната среда.
В продължение на година експертите следят употребата на пестициди, използването на серен двуокис
в процеса на ферментация, системата за напояване, разхода на
електричество, транспортните нужди, печатането на етикети и какво ли не
още. Оказва се, че цената на една бутилка съвсем не е 5 лева.
 Напишете първия коментар за тази статия
|
|
Продължава...
|
|
Пивоварните не пушат като тецове и няма смисъл да ги нарочваме за
основен замърсител на околната среда. И все пак нека надникнем в чаша
бира за да разберем как стоят нещата.
Хубавата новина е, че повечето големи пивоварни са малко или много
светнати по въпроса и се опитват да правят някои неща за околната
среда. В България „Загорка" и „Карлсберг България”
(Шуменско, Пиринско и Туборг) притежават сертификата ISO 14001. Тази
тапия се дава, ако имаш действаща система за управление на околната
среда. Сигурно ти звучи тъпо и си мислиш, че става дума за бюрокрация.
Е, не е съвсем така, защото всеки, който прави документирано усилие да
намали ефекта от дейността си върху околната среда, прави поне нещо.
Ако разгледаш сайта на „Карлсберг”,
ще видиш, че според датчаните производството на един хектолитър (100
литра) бира генерира повече от три литра отпадъчни води, около два
килограма органичен отпадък и 11 килограма въглероден двуокис, като
тази статистика изобщо не включва отглеждането на ечемика или хмела.
Напишете първия коментар за тази статия |
|
Продължава...
|
|
Аспартам: Защо все пак е по-добре да предпочитаме естествените подсладители, когато избираме напитки или храна.
Опитвам се да се сетя, колко често консуматорската ми страст влиза в
пряк контакт с хранителни продукти, на чиито опаковки е написано нещо
от рода на "диетично", "без захар", "ниска калорийна стойност"...
В списъка влизат световно известни и не чак до там популярни марки
безалкохолни напитки, шоколади, десерти, дъвки и т.н. Всички те биват
представяни като полезни за здравето - сладки и същевременно
несъдържащи водещата до затлъстяване захар.
Сладкият вкус идва благодарение на аспартама - изкуственият подсладител, който те съдържат. Днес обаче, неговата употреба се свърза с близо 100 различни странични ефекта, сред които са световъртеж, главоболие, умора, гадене.
Въпреки че, евентуалната връзка между използването на изкуствения
подсладител и настъпването на определени по-сериозни болести тепърва
трябва да бъде доказано, едно нещо е сигурно - аспартама със сигурност натоварва организма. Така че, нашият съвет
е да се избягват подобни продукти. Просто не лишавайте тялото си от
физически упражнения, за да не се притеснявате от затлъстяване. Това е
решението.
Напишете първия коментар за тази статия |
|
Продължава...
|
|
Натуралните сокове осигуряват необходимите витамини
Динамично
расте потреблението на безалкохолни напитки у нас. Заради високите
температури те са все по-често предпочитани. Освен да утолите жаждата
си с безалкохолните напитки, ще си набавите и необходимите за организма
витамини.
Това, което обединява различните видове безалкохолни
напитки, е, че са със съдържание на алкохол не повече от 0,5 на сто.
Основните типове безалкохолни напитки са: натуралните плодови и
зеленчукови сокове, сиропи, нектари и газирана вода.
Напишете първия коментар за тази статия |
|
Продължава...
|
|
|
Търговци купуват колбаси с изтичащ срок на годност от Европейския съюз
и ги препродават у нас. Това съобщиха от Асоциацията на
месопреработвателите.
Причината е, че българският пазар е непретенциозен и няма проблем да се продаде това, което европейците изхвърлят.
След
присъединяването ни към общия пазар към страната ни потеглят дори и
крайчетата на скъпоструващи колбаси, които изостават из европейските
магазини.
Според месопреработвателите обаче проблемът е в евтините
салами с изтичащ срок на годност. Тенденцията да ядем това, което
Европа не иска, се засилва, притеснени са те. Много популярни са
вносните малотрайни колбаси с дълъг срок на годност.
Един от
начините да се заобиколи срокът на годност е препакетирането на
стоките. От ДВСК потвърдиха, че подобни злоупотреби са възможни, но
обясниха, че не допускат у нас да влизат продукти, на които е изтекъл
повече от 1/3 от срока на годност, и са в постоянна връзка с
вносителите.
Единственият начин да сме сигурни в безопасността на
това, което ядем е да четем етикетите, а на тях да има възможно
най-малко неразбираеми формули.
Източник BIG.BG
Напишете първия коментар за тази статия |
|
|
|
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Последна >>
|
| Резултати 37 - 45 от 83 |
