На международната конференция по проблемите на храненето през 1992 г. в Рим и на световните срещи на високо равнище по продоволствието и храненето през 1996 г. и 2002 г.е подчертано, че достъпът до безопасна и здравословна храна е едно от основните права на човека. Пълноценната, здравословна и безопасна храна е предпоставка за укрепване здравето на населението и намаляване на риска от голям брой заболявания.

Международният опит е показал, че сложните и комплексни проблеми, свързани с безопасността на храните, осигуряването на пълноценна и здравословна храна, достъпна за цялото население, намаляването на хранителните дефицити, на заболяемостта и смъртността от хронични неинфекционни болести като сърдечно-съдови заболявания и някои видове рак, затлъстяване, захарен диабет и др., могат да бъдат решени най-ефективно чрез приложение на единна национална политика по отношение на храните и храненето. Чрез такава политика може да се намали тежестта на здравните проблеми и заболявания, свързани с храните и храненето, както и да се намалят разходите и загубите за обществото, предизвикани от тях.

На конференцията на СЗО в Копенхаген, проведена през м. септември 2000 г. представители на правителствата на всички страни в Европа, включително и министърът на здравеопазването на България подписват Декларация, че приемат Европейския план за действие по отношение на храните и храненето и поемат ангажимента да разработят Национални планове за действие по храни и хранене, които да се прилагат съобразно националната специфика на хранителната ситуация във всяка страна.

През май 2004 г. всички страни-членки на Световната Здравна Организация (СЗО), включително и България приемат Глобална Стратегия по отношение на храненето, физическата активност и здравето, в която е отразен положителният опит на различните страни в света, свързан с промоцията на здравословното хранене и физическата активност за намаляване на риска от хронични заболявания на населението, както и за намаляване разходите и загубите, които предизвикват за обществото.

Българският план за действие "Храни и хранене" е приет на заседание на Министерския съвет на 18.08.2005 г. Стратегическата цел е да се подобри здравето на населението в България чрез подобряване на храненето и намаляване риска от заболявания, свързани с храненето.

Чрез националния план трябва да бъдат постигнати три основни цели:

1. Да се извършат положителни промени в националния хранителен модел за намаляване риска от хранителни дефицити и хронични заболявания, свързани с храненето като се :

- намали относителният дял на населението със среден прием на наситени мастни киселини над рисковата граница 10% от дневния енергиен прием и да се понижи средният прием на мазнини до 30% от общата енергийна стойност на храната;
- намали консумацията на готварска сол - до 5 г средно дневно на лице;
- намали консумацията на рафинирана захар до 10%;
- намали относителният дял на лицата със свръхтегло и затлъстяване най-малко с 10%;
- редуцира относителният дял на кърмачетата, деца и жени в детеродна възраст с поднормено тегло с 20%;
- увеличи с 20% броят на изключително кърмените до 6 месечна възраст деца и с 30% броя на кърмените деца под 3 годишна възраст.

2. Да се намали рискът от заболявания, свързани със замърсители и добавки в храните като се :

- продължи хармонизирането на националното законодателство в областта на безопасността на храните, в съответствие с европейското;
- организира единна национална система за мониторинг на замърсителите и добавките в храните;
- укрепи научната база за вземане на решения по въпросите на безопасността - оценка, управление и комуникация на риска.

3. Да се подобри осигуряването на храни и достъпът до тях на цялото население като се :

- стимулира производството на храни, подкрепящи здравето в съответствие с националните препоръки;
- създадат условия за по-голяма достъпност за цялото население на храните, спомагащи за създаване на здравословен модел за хранене.

Въз основа на разпространението, тежестта и спицификата на проблемите в храненето върху здравето и развитието в различните периоди на живота са определени основни групи от населението като цели за интервенции:

• лица с нисък социално-икономически статус;
• жени в детеродна възраст и особено бременни жени;
• кърмачета;
• деца и юноши;
• възрастно население;
• стари хора.

Индивидуалната отговорност за здравето играе важна роля в определяне на храненето. Практиката е показала обаче, че е необходима национална политика, която да създава условия за здравословен индивидуален избор. Това е особено важно за децата, които са все още с незатвърдени здравословни навици. Също така, много хора нямат достъп до здравословни храни по финансови и други причини, което налага специални стратегии за увеличаване достъпността им за всички, включително ако се налагат законодателни мерки.

В сегашните условия на променена обществено-икономическа система е абсолютно необходима хранителна политика, въпреки че нейната реализация ще бъде трудна, защото съществуват и редица други също така приоритетни задачи в икономиката ни, на фона на общ недостиг на финансови средства. Ако този период се пропусне, това би довело до задълбочаване на неблагоприятните здравни тенденции и забавяне на тяхното решаване.

Комплексният характер на продоволствената и хранителна политика изисква участието на много сектори от обществото: здравеопазване, образование, селско стопанство, икономика и финансиране, хранително-вкусова промишленост, търговия, обществено хранене, различни правителствени и неправителствени организации, мас-медии, както и активното участие на всеки потребител.

Напишете първия коментар за тази статия

Kоментар
Неуместни или обидни коментари ще бъдат изтривани!
Име:
Kоментар:
Код за сигурност:*